Козметика » Информационен блог » Lifestyle » Пътеводител » Синтра, Португалия

Синтра, Португалия

Байрон, Андерсен и Агата Кристи били влюбени във вълшебното място. Градът бил лятна резиденция на португалските крале... Ако повярваме на писаното от Байрон в "Странстванията на Чайлд Харолд", Синтра е земният Едем. Това е "най-богатият, най-уединеният, най-екстравагантният и най-потъналият в зеленина райски кът". Поетът за пръв път я зърнал на 12 юли 1809 г. Х. К. Андерсен пък пише, че в Синтра всеки намира частица от родината си. Макар и в различно време, и двамата отсядали в хотел "Лоуренс" в курорта, който съществува и днес след реставрация, струвала над 4 млн. долара.

Синтра е място, свързано със знаменитости като Агата Кристи, Мик Джагър и Дейвид Бауи. В туристическите пътеводители пише, че Синтра е град в едноименна планина, на 30 км от португалската столица Лисабон по посока на най-източния нос на Европа - Кабо де Рока, и курорта на Португалската Ривиера - Ещорил. Тук винаги е влажно, прохладно и много зелено. Дори и в най-горещите дни на лятната жега отнякъде пристигат облаци, които се скупчват над Синтра и макар за няколко минути може да превали дъждец.

Тук живеят 20 000 души. Още с влизането в планинския хребет със седемте зелени хълма, наричан още от древните римляни Лунните планини, потънахме в зеленина като в джунгла, където на места ставаше толкова тъмно, че не можеше да се мисли за фотографиране. Името на Синтра се свързва с едно от имената на древногръцката богиня на луната, лова и животните Артемида. Стръмни серпантини на отличното шосе ни изведоха в самия център на градчето. Днес то е с площ 270 хектара и е един от най-добрите примери за ландшафтна архитектура в цяла Европа. Грижата за поддържането на красотата е постоянна.

В гората видяхме хора да събират със специални огромни прахосмукачки нападалите листа. Синтра тъне в гъста гора от редки растения. Сред сенчести тъмни дъбрави растат евкалипти, кедри, палми и бамбук. В центъра, сред гъстата плетеница от тесни улички, обрамчени от 2-3-етажни къщи, често украсени с керамични рисувани пана и фризове, е слънчевият открит площад. В съседство е Националният дворец на Синтра - кралски палат, превърнат днес в музей. Разбира се, тук има още поне десет други дворци, които също са превърнати в музеи или суперскъпи и луксозни хотели. Високо над градчето са руините на някогашния укрепен мавритански град от средата на ХII в., превзет през 1147 г. от крал Алфонсо Енрикеш. Оттогава целият град става лятна резиденция на португалския двор в продължение на 7 века. От каменните стени на крепостта се открива най-прекрасният изглед. В далечината при хубаво време се вижда синевата на океана. На високата скала още по-нагоре е кацнал като в приказките разноцветният и фантастичен като илюстрация в детска книжка, но в действителност псевдосредновековен замък Паласиу-да-Пеня. Някога на мястото на този замък е имало манастир. Стилът му, до голяма степен характерен за архитектурата на Синтра, е невъобразима еклектика от затънтените и прохладни мавритански дворчета с шадравани и езера до строги готически кули и разточителни фасади в стил рококо. Прототипи на тукашните сгради са били знаменити шедьоври от далечни земи - Индия, Мароко, Франция, Холандия, Италия... Типичен пример е паркът "Монсерат". В него текстилният милионер Френсис Кук построил своя замък. Казват, че англичани идвали тук, за да се любуват на ... "Англия отпреди 200 години".

Замъкът Пеня е върху красив масив от скали с овални форми - толкова странни, че са като приказни. Неслучайно свързват мястото с легендата за любовта на мавърска принцеса мюсюлманка, залюбила католически принц. Връзката им била толкова безнадеждна според порядките на онова време, че двамата потърсили изход в самоубийството. Скочили от скалата и ехото разнесло техния вик "ай" 7 пъти. На португалски казано "сетеайш". Така нарекли един от дворците в ниското, който през ХVIII в. бил превърнат в хотел - "Сетеайш". Пеня е построен с огромни средства за кралска резиденция на немския принц, любител на екзотиката, Фердинанд фон Сакс Кобург Гот. Той бил съпруг на Мария II. Принцът съчетал в странната пищна сграда елементи от замъка на Спящата красавица в готическия й вариант, боядисан с цветовете на днешния "Дисниленд".

Казват, че в готиката той намерил утеха за своята носталгия. Вътрешната уредба на замъка надминава и най-смелия полет на въображението. Днес той е запазен във вида от времето на своята последна обитателка кралица Амалия, принудена да избяга от страната през 1910 г. Сега е частен музей, който освен с чудесата си вътре, е окичен със славата, че има една от най-скъпите входни такси на целия стар континент - над 25 евро. Градът е сред паметниците на световното културно наследство, защитени от ЮНЕСКО.

 



Продукти на фокус:


Прехвърляне от VHS на DVD